Отворих вратата и просто излезнах навън
сред чуждите хора със техните черни души.
Затворих я... и свърши красивият сън.
Зад нея останаха моите детски мечти.
В живота се гмурнах - във мътните черни води.
Течението му бясно ме понесе.
Водата удряше ме, вятърът свистеше,
от там не виждах кой ще ме спаси.
Тогава, Вани, с теб се запознахме,
в ръцете ти живота си оставих.
Дали обичах те, аз тайно се съмнявах
Дали щастлива бях?... Дори това не знаех. ...