Светлина в мрака
Отворих вратата и просто излезнах навън
сред чуждите хора със техните черни души.
Затворих я... и свърши красивият сън.
Зад нея останаха моите детски мечти.
В живота се гмурнах - във мътните черни води.
Течението му бясно ме понесе.
Водата удряше ме, вятърът свистеше,
от там не виждах кой ще ме спаси.
Тогава, Вани, с теб се запознахме,
в ръцете ти живота си оставих.
Дали обичах те, аз тайно се съмнявах
Дали щастлива бях?... Дори това не знаех.
Но твоята любов ме окриляваше.
Тя даде ми тъй нужната подкрепа.
Сърцето мое бавно твое ставаше,
летяха седмиците - първа, втора, трета...
И ето днес, по-сигурна от всякога:
Обичам те!!! - аз мога да ти кажа.
Обичаш го!!! - шепти в ушите вятърът,
и водната стихия, и душата ми.
сред чуждите хора със техните черни души.
Затворих я... и свърши красивият сън.
Зад нея останаха моите детски мечти.
В живота се гмурнах - във мътните черни води.
Течението му бясно ме понесе.
Водата удряше ме, вятърът свистеше,
от там не виждах кой ще ме спаси.
Тогава, Вани, с теб се запознахме,
в ръцете ти живота си оставих.
Дали обичах те, аз тайно се съмнявах
Дали щастлива бях?... Дори това не знаех.
Но твоята любов ме окриляваше.
Тя даде ми тъй нужната подкрепа.
Сърцето мое бавно твое ставаше,
летяха седмиците - първа, втора, трета...
И ето днес, по-сигурна от всякога:
Обичам те!!! - аз мога да ти кажа.
Обичаш го!!! - шепти в ушите вятърът,
и водната стихия, и душата ми.
© Яница Ботева All rights reserved.
