Светлината
И светлината ме прибра при себе си!
Вървях към нея, но уви,
не тази светлина очаквах в края аз,
не тази болка исках пак за мен.
А светлината беше искрена.
Аз виждах изход този път.
Горещината ме убиваше,
но аз вървях към нея пак.
И исках да намеря щастие.
Да бъда мила и добра.
А тя гореше все крилата ми
и падах върху пепелта...
Все светлината ме привличаше!
Все гоних, молих аз... не спрях.
И исках някой ден за себе си
да имам обич... път без грях.
А светлината ме изгаряше!
И всеки път все повече горях!
Унищожаваше живота ми,
а аз бях сляпа, не видях,
че тази светлина е само в мен.
Че тя е лъжеща, измамна.
Една реалност съм измислила
и съм живеела във нея аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандра Неста Всички права запазени
