Sandra_54 (Сандра Неста)
45 80
19.08.2007 г., 19:48 ч.

Светлината 

  Поезия
895 0 4

И светлината ме прибра при себе си!
Вървях към нея, но уви,
не тази светлина очаквах в края аз,
не тази болка исках пак за мен.
А светлината беше искрена.
Аз виждах изход този път.
Горещината ме убиваше,
но аз вървях към нея пак.
И исках да намеря щастие.
Да бъда мила и добра.
А тя гореше все крилата ми
и падах върху пепелта...


Все светлината ме привличаше!
Все гоних, молих аз... не спрях.
И исках някой ден за себе си
да имам обич... път без грях.
А светлината ме изгаряше!
И всеки път все повече горях!
Унищожаваше живота ми,
а аз бях сляпа, не видях,
че тази светлина е само в мен.
Че тя е лъжеща, измамна.
Една реалност съм измислила
и съм живеела във нея аз...

© Сандра Неста Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прави сте,но когато човек е влюбен наистина вижда нещата не точно такива,каквито са...Решава,че определени действия на любимия са някакъв знак или търси някакъв скрит смисъл или подтекст,а такъв няма...От тук идва объркването...И тук е момента,в който губим реална представа за нещата.На мене постоянно ми се случва и затова и пиша такива стихотворения.....
  • Да бе...И нищо не зависи от теб,нали...дрън дрън...Всеки сам си избира пътя!!!И си носи отговорността за него!!!И си понася последствията от грешките!!!
  • Хората понякога толкова много искат нещо,че просто си го измислят...преувеличават...,а не е ли любовта точно това?Виждаш любимия не такъв,какъвто е,а такъв какъвто искаш да бъде...Измисляш си света и си живееш в него,докато в един момент не разбереш,че всичко е лъжа...една голяма лъжа.....
  • Поздравления!
    Много светъл стих!
Предложения
: ??:??