19 ago 2007, 19:48

Светлината

  Poesía
1.2K 0 4

И светлината ме прибра при себе си!
Вървях към нея, но уви,
не тази светлина очаквах в края аз,
не тази болка исках пак за мен.
А светлината беше искрена.
Аз виждах изход този път.
Горещината ме убиваше,
но аз вървях към нея пак.
И исках да намеря щастие.
Да бъда мила и добра.
А тя гореше все крилата ми
и падах върху пепелта...


Все светлината ме привличаше!
Все гоних, молих аз... не спрях.
И исках някой ден за себе си
да имам обич... път без грях.
А светлината ме изгаряше!
И всеки път все повече горях!
Унищожаваше живота ми,
а аз бях сляпа, не видях,
че тази светлина е само в мен.
Че тя е лъжеща, измамна.
Една реалност съм измислила
и съм живеела във нея аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прави сте,но когато човек е влюбен наистина вижда нещата не точно такива,каквито са...Решава,че определени действия на любимия са някакъв знак или търси някакъв скрит смисъл или подтекст,а такъв няма...От тук идва объркването...И тук е момента,в който губим реална представа за нещата.На мене постоянно ми се случва и затова и пиша такива стихотворения.....
  • Да бе...И нищо не зависи от теб,нали...дрън дрън...Всеки сам си избира пътя!!!И си носи отговорността за него!!!И си понася последствията от грешките!!!
  • Хората понякога толкова много искат нещо,че просто си го измислят...преувеличават...,а не е ли любовта точно това?Виждаш любимия не такъв,какъвто е,а такъв какъвто искаш да бъде...Измисляш си света и си живееш в него,докато в един момент не разбереш,че всичко е лъжа...една голяма лъжа.....
  • Поздравления!
    Много светъл стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...