Светлината
Тя ходи много бавно по ръцете ми.
Погалва ги, усетила умората.
Изпъва нежно сбръчканата кожа
и я затопля с мънички целувки.
Тя спира по лицето ми, умислено.
Погалва го.
Кръвта му се завръща.
Докосва бръчиците под очите
И те се разтопяват на мига.
Вълшебна светлина.
Описва в спомени
най-дългия от всички дни на лятото.
Акумулирам нейната енергия,
все по-оскъдна, все по-ненадейна.
Поглъщам я отчаяно и жадно.
Стопявам светлата неуловимост
и я превръщам в кюлчета надежда,
да бъде дълго светло във душата ми.
Да бъда аз самата озарена.
Отвън, на прага вече чака зимата
пред цялата си свита дълги нощи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
