jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
18.10.2007 г., 11:12 ч.

Светлината 

  Поезия
865 0 25
 

                    Тя ходи много бавно по ръцете ми.

                    Погалва ги, усетила умората.

                    Изпъва нежно сбръчканата кожа

                    и я затопля с мънички целувки.

                    Тя спира по лицето ми, умислено.

                    Погалва го.

                                         Кръвта му се завръща.

                    Докосва бръчиците под очите

                    И те се разтопяват на мига.

                    Вълшебна светлина.

                                                    Описва в спомени

                    най-дългия от всички дни на лятото.

                    Акумулирам нейната енергия,

                    все по-оскъдна, все по-ненадейна.

                    Поглъщам я отчаяно и жадно.

                    Стопявам светлата неуловимост

                    и я превръщам в кюлчета надежда,  

                    да бъде дълго светло във душата ми.

                    Да бъда аз самата озарена.

                  

                    Отвън, на прага вече чака зимата

                    пред цялата си свита дълги нощи.

                    

                  

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??