Ромашка (Златка Чардакова)
136 1162
11.09.2022 г., 17:52 ч.

Светлините на нощта 

  Поезия » Философска
225 3 6

След залеза, казват, идва тъма,

непрогледна, злокобна и страшна…

Но ти не се страхувай!

Нощта, е Божие творение,

време за преосмисляне,

междата между вчера и днес,

за нас, човеците,

кратка отмора

и урок по търпение, претворение, 

поучение,

почивка от тревожния

уморителен път на деня,

от тълпата забързани хора,

от тъгата,

от горестта,

от обидата,

даже от… любовта.

Не вярваш?!

Тогава в тъмата се взри,

дом е тя на безброй горящи мечти

и безброй светлини запалени,

вярно, някои догарящи…

Докосни на нощта светлините-

Луната,

звездите,

блещуканията далечни и близки,

не пропускай даже и най-незабележимите - светулките…

Истината е в светлото на тъмнината!

Свети нощта, свети, гори...

дори раздирана от тътнежния сблъсък на черни облаци,

който ражда мълния,

раздира небето,

а то…

ту пурпурно,

ту лилавее,

ту в огнени багри обляно и…

свети ли, свети!

Свети нощта!

Свети за онзи,

дето иска да надникне зад нея.

За онзи, който може да гледа срещу светлината.

Свети нощта!

Боже, колко красота,

топлина,

обич, чиста и истинска,

и вяра

са скрити на нощта в светлините!

Довери им се.

След тях тръгни.

Всяка от тях ще ти говори

за любовта,

за надеждата,

за вярата.

Ще ти разказва,

че има утре,

твоето утре,

по-хубаво от днес,

по-истинско.

Ново утре…

на стремления,

копнежи,

надежди и…

в очакване светлините на нощта.


 

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??