Светофар
задръстванията да си спестя,
а ето ме- седя и чакам
в кръстовище на любовта.
Натискам клаксона и свиркам
наред със всички отегчени,
отчаяни напред да гледат,
да чакат и да губят време.
А светофарът сменя цветовете
от срам, че чакат толкова коли,
че той не иска да ги пусне
да бъдат сиви и сами.
Във малкото странично огледало
те наблюдавам как се мръщиш
и всичко ми изглежда непознато,
макар да е едно и също.
Усмихваш се на моя поглед,
ръце отместваш от волана
и аз не искам да си тръгна,
а тук със тебе да остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Всички права запазени