25.04.2005 г., 18:52

Светофар

2.2K 0 2
А бързах, колко бързах само,
задръстванията да си спестя,
а ето ме- седя и чакам
в кръстовище на любовта.

Натискам клаксона и свиркам
наред със всички отегчени,
отчаяни напред да гледат,
да чакат и да губят време.

А светофарът сменя цветовете
от срам, че чакат толкова коли,
че той не иска да ги пусне
да бъдат сиви и сами.

Във малкото странично огледало
те наблюдавам как се мръщиш
и всичко ми изглежда непознато,
макар да е едно и също.

Усмихваш се на моя поглед,
ръце отместваш от волана
и аз не искам да си тръгна,
а тук със тебе да остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....