25.04.2005 г., 18:52 ч.

Светофар 

  Поезия
1802 0 2
А бързах, колко бързах само,
задръстванията да си спестя,
а ето ме- седя и чакам
в кръстовище на любовта.

Натискам клаксона и свиркам
наред със всички отегчени,
отчаяни напред да гледат,
да чакат и да губят време.

А светофарът сменя цветовете
от срам, че чакат толкова коли,
че той не иска да ги пусне
да бъдат сиви и сами.

Във малкото странично огледало
те наблюдавам как се мръщиш
и всичко ми изглежда непознато,
макар да е едно и също.

Усмихваш се на моя поглед,
ръце отместваш от волана
и аз не искам да си тръгна,
а тук със тебе да остана...

© Пламена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??