А бързах, колко бързах само,
задръстванията да си спестя,
а ето ме- седя и чакам
в кръстовище на любовта.
Натискам клаксона и свиркам
наред със всички отегчени,
отчаяни напред да гледат,
да чакат и да губят време.
А светофарът сменя цветовете
от срам, че чакат толкова коли,
че той не иска да ги пусне
да бъдат сиви и сами. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация