Светоглед

Понякога, когато съм сама, 

си спомням за изминалото време
и като бързей бистър на река
прелитат мисли - натежало стреме.

Изплуват багри от един живот,
пречупил острието на съдбата
и посадил на бъдещето брод
за истинската младост на искрата.

Потрепват изморените очи,
изгледали театъра житейски,
а залезът притихва и мълчи
за пориви от радост и гротески.

Каквото и да дойде занапред,
отново ще посрещна безрезервно.
За истината има светоглед,
но никога пространство лицемерно.