Dec 8, 2024, 10:49 PM

Светоглед

  Poetry
358 0 0

Понякога, когато съм сама, 

си спомням за изминалото време
и като бързей бистър на река
прелитат мисли - натежало стреме.

 

Изплуват багри от един живот,
пречупил острието на съдбата
и посадил на бъдещето брод
за истинската младост на искрата.

 

Потрепват изморените очи,
изгледали театъра житейски,
а залезът притихва и мълчи
за пориви от радост и гротески.

 

Каквото и да дойде занапред,
отново ще посрещна безрезервно.
За истината има светоглед,
но никога пространство лицемерно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...