20.03.2006 г., 21:12

Светове

798 0 0
Живея аз във свят един,
свят толкова неповторим.
Различен той от други светове,
ах, как тупти моето сърце.
Тупти си то, а ти си все така далече,
ела при мен и ми кажи, че няма вече,
че няма вече ти от мен да бягаш,
че няма ти да ме избягваш,
че все до мене ще стоиш.
Живея аз във свят един,
свят толкова неповторим
и чакам те да дойдеш ти при мен
да се обичаме ние всеки ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Martin Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...