13.06.2010 г., 21:39 ч.

Светът на мечтите 

  Поезия » Философска
532 0 5

І.

Съ­к­ро­ви­ще, скри­то дъл­бо­ко във мра­ка,

да бъ­де от­к­ри­то от­да­в­на ме ча­ка.

И ето, блу­ж­да­е­що огън­че пак за­и­г­ра

в съ­ня ми пре­ди да из­г­рее зо­ра.

Син­ка­ви пла­мъ­ци в де­б­ри не­з­най­ни

ме ви­кат и ше­п­нат ми сво­и­те тай­ни...

Ма­гьо­с­ни­ца - Му­за за мой­та ду­ша

по­с­ла­ния пра­ща - да тръ­г­на пе­ша

по но­щ­на­та син­ка­во-зла­т­на пъ­те­ка,

про­бу­де­на, жа­д­на и при­з­ра­ч­но-ле­ка,

към из­во­ра жив на ме­ч­ти­те кра­си­ви,

за­т­ла­чен със гри­жи и по­ми­с­ли си­ви.

И бър­за ду­ша­та ми път да от­к­рие,

жа­д­на от из­во­ра жив да от­пие.

Па­да и ста­ва във мра­ка сре­д­но­щен,

но во­ди я по­ри­вът - вла­с­тен и мо­щен -

в све­та на ме­ч­ти­те до край да жи­вее

и там ка­то за­лез кра­сив да из­т­лее.

 

 

ІІ.

 

Не ме съ­бу­ж­дай! Не­ка до­съ­ну­вам

въл­ше­б­ни­я си, сла­дък сън!

По­с­ле може ве­ч­но да бу­ду­вам,

но да из­жи­вея своя блян на­сън!

 

Не ме съ­бу­ж­дай! Пти­ци ми го­во­рят

и ве­т­ро­ве­те не­що ми ше­п­тят...

За ме­не те без­к­рая ще от­во­рят,

с  ду­шата ми на­там ще по­ле­тят.

 

Не ме съ­бу­ж­дай! Из­во­ри бъл­бу­кат,

а аз се къ­пя в сре­бър­ния звън.

И влю­бе­ни­те гъ­лъ­би ми гу­кат...

О, не­ка до­съ­ну­вам то­зи сън!

 

Не ме съ­бу­ж­дай! Мла­ди са­мо­ди­ви

за ме­не ри­за сви­ле­на пле­тат.

Ще тръ­г­на с тях - и ху­ба­ви, и ди­ви -

да­же и към кла­да да ме по­ве­дат.

 

Не ме съ­бу­ж­дай! Цял жи­вот ме­ч­тая,

а сбъ­д­ват се ме­ч­ти­те ми на­сън.

О, по­з­во­ли ми, ми­ли, да уз­ная

и края на въл­ше­б­ни­я ми сън!

 

 

 

 

 

 

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и шестичка и от мен,но и аз ги възприемам като две различни,отделни стихотворения.
  • !
  • прекрасни стихотворения...
    грабна ме, Генка...чудесна поезия.
  • Доре, права си.Това са две отделни стихотворения. Благодаря ти за коментара!

    Ивон, поздрав! Радвам се, че отново си посетила страничката ми.
  • лее се, пее се първата част.

    не беше нужно (според мен) да публикуваш заедно двете - очарованието на света на мечтите (ти), сънищата (ти) и красотата на текста се губи, размива се.
Предложения
: ??:??