Светът на мечтите
І.
Съкровище, скрито дълбоко във мрака,
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми преди да изгрее зора.
Синкави пламъци в дебри незнайни
ме викат и шепнат ми своите тайни...
Магьосница - Муза за мойта душа
послания праща - да тръгна пеша
по нощната синкаво-златна пътека,
пробудена, жадна и призрачно-лека,
към извора жив на мечтите красиви,
затлачен със грижи и помисли сиви.
И бърза душата ми път да открие,
жадна от извора жив да отпие.
Пада и става във мрака среднощен,
но води я поривът - властен и мощен -
в света на мечтите до край да живее
и там като залез красив да изтлее.
ІІ.
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън!
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън!
Не ме събуждай! Птици ми говорят
и ветровете нещо ми шептят...
За мене те безкрая ще отворят,
с душата ми натам ще полетят.
Не ме събуждай! Извори бълбукат,
а аз се къпя в сребърния звън.
И влюбените гълъби ми гукат...
О, нека досънувам този сън!
Не ме събуждай! Млади самодиви
за мене риза свилена плетат.
Ще тръгна с тях - и хубави, и диви -
даже и към клада да ме поведат.
Не ме събуждай! Цял живот мечтая,
а сбъдват се мечтите ми насън.
О, позволи ми, мили, да узная
и края на вълшебния ми сън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
