Heel (Хийл)
550 290
2.08.2008 г., 22:07 ч.

Свинско 

  Поезия » Хумористична
768 0 4
 

Тича бясно из двора

страшно, квичащо прасе.

Ножът забит е почти във сърцето,

а кръвта му тече ли, тече.

 

Още малко и ще падне -

мощен глас се извиси.

Май ще чакаме до пладне -

леля Пена промълви.

 

Дядо Гошо приближава -

дебнещ, леко във гърба превит,

а прасето заквичава,

като пикиращ Месершмит.

 

Животинче мило, душицо жална,

защо тъй остро, тъй силно квичиш.

Онзи ли ми те, чедо, наръга

и не можа да му простиш.

 

Стига плакала бе, бабо,

това е просто прасе.

Гледали сме го сума време,

но трябва да се яде.

 

Пробва то за последно

някъде да се свре.

После спря се, тъжно погледна

и реши да умре. 

© Хийл Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • прасешка трагедия, жално стихотворение
  • Това е съдбата на прасето!Но пък е вкусно нали?
  • Според мен мисията на прасетата на този свят е да станат на пържолиПоздрави от мен
  • "Животинче мило, душицо жална,

    защо тъй остро, тъй силно квичиш.

    Онзи ли ми те, чедо, наръга

    и не можа да му простиш."- много готина и ключово изречение...просто е уникално

Предложения
: ??:??