Свинско
Тича бясно из двора
страшно, квичащо прасе.
Ножът забит е почти във сърцето,
а кръвта му тече ли, тече.
Още малко и ще падне -
мощен глас се извиси.
Май ще чакаме до пладне -
леля Пена промълви.
Дядо Гошо приближава -
дебнещ, леко във гърба превит,
а прасето заквичава,
като пикиращ Месершмит.
Животинче мило, душицо жална,
защо тъй остро, тъй силно квичиш.
Онзи ли ми те, чедо, наръга
и не можа да му простиш.
Стига плакала бе, бабо,
това е просто прасе.
Гледали сме го сума време,
но трябва да се яде.
Пробва то за последно
някъде да се свре.
После спря се, тъжно погледна
и реши да умре.
© Хийл All rights reserved.
Поздрави от мен
