Звуците сладки във въздуха трептят,

могат дори славей мил да преспят...

Свири цигулке

за нашето щастите!

Свири, свири чудна песен

и укроти вятъра бесен,

че света за теб не е тесен,

а покоят с теб е лесен!

Че нимфи около свирача се сбрали

по поляни тучни, зелени те играли...

Музика магична,

дива и първична...

Свири на тази цигулка,

с таланта да си хванеш булка,

горски дух, не,

а цял чуден ангел!

Крилата си предаде на небето,

о, бедни Свирачо,

за да слуша твоята музика

и да стане твоя муза...