Свири цигуларю
ти мъката ми изплачи,
от нежни струни изтръгни
мелодии, пропити от сълзи.
С цигулката си разкажи
на моята мъка песента,
колко много ми тежи,
че тръгна си от мене любовтта.
Ти, тънки струни не жали,
че душата в мен боли,
от коварство от лъжи
ранена стене и кърви.
Със песентта си извади
от мен болезнени стрели.
С мелодия ме утеши
и мъката ми отнеси.
Свири и пей, отвей тъгата.
За лек и вино ми налей,
когато тъжна е душата
с песен по - лесно се живей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени