Jul 15, 2005, 10:22 PM

Свири цигуларю

  Poetry
1.6K 0 2
Пей цигуларю,свири
ти мъката ми изплачи,
от нежни струни изтръгни
мелодии, пропити от сълзи.

С цигулката си разкажи
на моята мъка песента,
колко много ми тежи,
че тръгна си от мене любовтта.

Ти, тънки струни не жали,
че душата в мен боли,
от коварство от лъжи
ранена стене и кърви.

Със песентта си извади
от мен болезнени стрели.
С мелодия ме утеши
и мъката ми отнеси.

Свири и пей, отвей тъгата.
За лек и вино ми налей,
когато тъжна е душата
с песен по - лесно се живей.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария,не ми е послужило за повод тази песен за коята пишеш,защото не съм я чувала дори.
    Но пък се надявам ,че ти е харесала.
  • писателче,кой иска от теб да почерпиш,че на разбрах.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...