Jul 15, 2005, 10:22 PM

Свири цигуларю

  Poetry
1.6K 0 2
Пей цигуларю,свири
ти мъката ми изплачи,
от нежни струни изтръгни
мелодии, пропити от сълзи.

С цигулката си разкажи
на моята мъка песента,
колко много ми тежи,
че тръгна си от мене любовтта.

Ти, тънки струни не жали,
че душата в мен боли,
от коварство от лъжи
ранена стене и кърви.

Със песентта си извади
от мен болезнени стрели.
С мелодия ме утеши
и мъката ми отнеси.

Свири и пей, отвей тъгата.
За лек и вино ми налей,
когато тъжна е душата
с песен по - лесно се живей.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария,не ми е послужило за повод тази песен за коята пишеш,защото не съм я чувала дори.
    Но пък се надявам ,че ти е харесала.
  • писателче,кой иска от теб да почерпиш,че на разбрах.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...