Свири ме
Гали ме както галиш струните,
на своята изстрадала китара,
докосвай ме и забрави за думите,
а с пръсти ме въздигай към олтара,
и жервай ме за тези бели демони,
които само в сънищата идват,
наяве бавно изсвири ми спомени,
онези дето нощем ме преследват.
Свири маестро, карай ме да стена,
във унисон със своята балада,
пред теб греховно запленена,
аз няма да помоля за пощада,
измъчвай ме, изтръгвай нежни трели,
и пак, ще искам още да ме свириш,
магьоснико, но чудя се от де ли,
ще взема сили, ако си отидеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Първолета Илиева Всички права запазени
