4.12.2018 г., 21:34

Свобода

650 0 0

Разсъмва се, и няма я тъмата

България огряна е отвред

Надигна се отново свободата

Подкрепена от Българския гнет.

 

Кръвта във вените бушува

И погледите са изпълнени със гняв

А мислите започват да лудуват

Напомняйки за Българския нрав.

 

Търпението вече свърши

Търпяхме много, досега

И за пореден път ще скърши

Народа на змията гнилата глава.

 

То миналото се повтаря

Не взимаме си пример от тогаз

И никой нищо не поправя

А само трупаме си в нас

 

Но времето дойде, придиря

И чака някой да остави диря

Да имат бъдещото поколение

Пред някой гроб да прави поклонение

И да не позволи на оногова

Пак да вземе робата на роба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...