4 dic 2018, 21:34

Свобода

  Poesía » Civil
651 0 0

Разсъмва се, и няма я тъмата

България огряна е отвред

Надигна се отново свободата

Подкрепена от Българския гнет.

 

Кръвта във вените бушува

И погледите са изпълнени със гняв

А мислите започват да лудуват

Напомняйки за Българския нрав.

 

Търпението вече свърши

Търпяхме много, досега

И за пореден път ще скърши

Народа на змията гнилата глава.

 

То миналото се повтаря

Не взимаме си пример от тогаз

И никой нищо не поправя

А само трупаме си в нас

 

Но времето дойде, придиря

И чака някой да остави диря

Да имат бъдещото поколение

Пред някой гроб да прави поклонение

И да не позволи на оногова

Пак да вземе робата на роба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...