11.11.2006 г., 21:43

Свобода

1.1K 0 2
Замъка е може би красив
и отвън покрит е с чисто злато
а отвътре е ронлив
щастието там не е познато.

Ще избягам,ще се скрия
ще изчезна аз далече.
ще почувствам,че съм жива
,че не ще умирам вече.

Че съм горда и значима,
да усетя в своите длани
как възкръсва и полита
в небосвода любовта ми.

Как огрява всяко цвете
и света ми се обръща
как в мен всичко е свободно
и не иска да се връща.

05.01.2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...