Nov 11, 2006, 9:43 PM

Свобода

  Poetry
1.1K 0 2
Замъка е може би красив
и отвън покрит е с чисто злато
а отвътре е ронлив
щастието там не е познато.

Ще избягам,ще се скрия
ще изчезна аз далече.
ще почувствам,че съм жива
,че не ще умирам вече.

Че съм горда и значима,
да усетя в своите длани
как възкръсва и полита
в небосвода любовта ми.

Как огрява всяко цвете
и света ми се обръща
как в мен всичко е свободно
и не иска да се връща.

05.01.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...