МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
25.06.2019 г., 8:38 ч.

Свръхнова 

  Поезия » Друга
240 1 10

/антиутопия/

Навъсен дъжд кривú очи. 

Вл. Маяковски, "Утро"

 

Безносо,

времето си тиктака

на босо.

Бонбоните лакта

политат с лакти,

не спазват такта

на катаракта.

Прискляпа

сляпо

котешка лапа.

Мяука млякото.

Котка мълчи

с е-е-ей такива мечти!

Ечи,

пелтечи

далечното ехо

и влачи

мъгли.

Гара

пафка с цигара

и всичко край нея

дими.

А край контейнера

зъзнещо куче

клечи.

От дулото

на тунела,

изстрелян,

влакът

избухва

в искри.

 

Времето спря

да тиктака.

 

Изчезна

и влакът.

 

Лети

котешка лапа

над хпрасталака

без плът.

Зората

изтри

в черновата

съдбата

на Млечния път.

А над земята,

с горчива отплата

галактики

лакта

и лакти

валят.

 

 

23.06.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за "Любими".
  • Можеш да ходиш гол и пак да изглеждаш недостъпен, а можеш да си покрит от главата до петите и пак да съблазняваш. Зависи от поведението. Ако се отличаваш от останалите, също предизвикваш нездрав интерес. В общество на голите облеченият е атракция и не отговаря на критериите за религиозно смирение. А да убиваш е все пак по-престъпно, отколкото да съблазняваш. А те убиват, за съжаление.
  • Можеше да излезе нещо прозаично, но ето че написах стихотворение, и то след години. Аз не изхвърлям нищо, което съм написала, винаги мога по-късно да го развия. Както виждаш, дори от хвърчащите листчета, на които пиша напоследък и си ги нося, защото не знам къде ще ме свари вдъхновението, направих "колажно" стихотворение. Колкото до яснотата и смисъла, търси го в друг жанр и при старите ми стихотворения. За тези трябва да ти разказвам биографията си, а не е нужно, разчитам повече на емоционалното въздействие на думите.Благодаря за коментара.
  • Удвоено скляпане. Усмивка. Мига на пресекулки. Мига, мига, после спира и пак продължава. По модела на примигва. Това е съзнателно, не е грешка. Най-вече заради ритъма, но не само. И ми харесва как звучи. Точно шантаво. Прилича на прикляка, притраква и т. н. Котката усеща глад на вълни, а мяучи млякото, а не тя. Горкичката, дори не може да измяучи. Терористите са толкова ограничени от вярата си, а са заобиколени от толкова изкушения и чужд начин на живот, че им избиват чивиите. Дори имам теория по въпроса за изнасилванията в Кьолн преди години. Мисля, че на тях европейските жени им се струват хем ужасно достъпни, заради облеклото, хем недостижими и унижаващи ги заради това, че се чувстват равноправни с мъжете. И единственият начин да си върнат достойнството /според тях/, е насилието. И то сексуалното. Нещо от рода на "Какво ми се правиш на умна и ми казваш как да живея, я се виж как си се разголила. Не заслужаваш уважението ми." Това съм го нахвърляла в бележките си по онова време.
  • Какво означава "прискляпа"?
    " ...Ечи, пелтечи далечното ехо и влачи мъгли.
    Гара пафка с цигара и всичко край нея дими...." шантава, свръхнова. Поздрави, Мария!
  • Ами когато коментирам, стават едни дискусии.., едни спамове... Рискувам или да се огранича с "Прекрасно е", "Възхитително" или да пиша, както мисля, но така много хора се обиждат. Ти не си от тях, но пък ако коментирам само теб и още един-двама, ще излезе, че пренебрегвам останалите. Пък и подобни еднословни коментари колкото искаш, затова само оценявам, което ми хареса.
  • Благодаря, Мариана. Аз също те чета редовно, макар че избягвам да коментирам. Интересен автор си. За съжаление по-рядко чета проза, нямам физическа възможност, но ми харесва как се развиваш в поезията.
  • Да, особено когато стихотворенията не са традиционно реалистични. Аз съм ти благодарна, че четеш стихотворенията ми и ги коментираш. Ценя мнението ти. Ценя и всеки, прочел и възприел това, което пиша, дори да го тълкува по свой начин. Лошо няма.
  • Предполагам, Мариана. От известно време на пресекулки превеждам стихотворението, което съм сложила за мото. Там става въпрос за проститутки и публични домове, които се сравняват с гробища. При мен става въпрос за жени в бурки, на които се виждат само очите и взривяват бомби /имаше подобен случай преди време/. Всеки си избира над какво да се надсмива и в какво да вярва, но стихотворението ми не е хумористично, а футуристично антиутопично. Все пак Маяковски е един от най-ярките представители на футуризма като течение, не като визионерство, макар двете понятия понякога да се припокриват.
  • "Хпрасталака" да се чете "храсталака", това не е неологизъм, а грешка.
Предложения
: ??:??