До гуша всичко ми дойде!
Реших чрез рими да го кажа…
Доброто свежда своята глава,
а злото крачи гордо по паважа.
Лицемерните се перчат със достойнство.
Богатият от бедните краде.
Завистта, проядена от злоба,
крещи и сплетните си плете.
Девиците в бардак живеят,
а честността смирено проси.
Добрите каузи не зреят,
поквара се раздава на подноси.
Ценностите в дъното са на света,
потъпкани и унизени.
Словото с намордник все така
цигулка е, със струни наранени!
Алчността в сърцето се промъква,
краде покоя на ума.
Истината запотулва се, замлъква.
Лъжата господар е на деня.
© Лидия Всички права запазени