14 мая 2024 г., 16:43

Свяст

722 5 6

 

До гуша всичко ми дойде!

Реших чрез рими да го кажа…

Доброто свежда своята глава,

а злото крачи гордо по паважа.

 

Лицемерните се перчат със достойнство.

Богатият от бедните краде.

Завистта, проядена от злоба,

крещи и сплетните си плете.

 

Девиците в бардак живеят,

а честността смирено проси.

Добрите каузи не зреят,

поквара се раздава на подноси.

 

Ценностите в дъното са на света,

потъпкани и унизени.

Словото с намордник все така

цигулка е, със струни наранени!

 

Алчността в сърцето се промъква,

краде покоя на ума.

Истината запотулва се, замлъква.

Лъжата господар е на деня.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте! Драго ми стана, че отделихте време, за да прочетете стихотворението ми. Паленка, погали душата ми с твоето“ Лиде- липсваше!“. Стойчо, коментарът ти за мен е чест. Ина, съгласна съм с твоето предложение, че стихотворението търпи и заглавието „Несвяст“. Люси благодаря за твоето „ Браво“. Пънче, радвам се, че някои строфи са по твоя вкус. Ее, колко зареждащо е, че ви има!
  • Чудесни причини да се развие естествен имунитет. ... дебелокожие, наглост, мания да се наложиш и търговски нюх; няма значение какво продаваш, важното е как го продаваш... сещам се за компании, които са си заминали, защото продуктът им е толкова качествен, та чак вечен. Така се загубват ценните неща, но и самозабравата е безмилостен бич, храниш ли я, мир не виждаш... аз го кръстих "несвяст"
  • От древността до днес;но едва ли не и от сега:
    измами търсят интерес."Лъжата е с къси крака!"
  • Браво!
  • До днес не бях чел твоите произведения, обаче имаш неща точно по моя вкус и това също е едно от тях

    "Добрите каузи не зреят,
    поквара се раздава на подноси."

    "Ценностите в дъното са на света,
    потъпкани и унизени."

    ....тия двете ама и не само, наистина доста добро произведение!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...