СВЯТ

Не се понася лесно чуждата радост,
дори когато си изпълнен със своя,
сърцето ти се изпълва с ревност,
която нараства -вълна в прибоя.

Не се понася лесно щастие чуждо,
дори когато то и теб те спохожда.
Ходиш замаян като „сина блуден“,
в мислите си – на рог го набождаш.

Не се понася лесно чуждо богатство,
дори когато бедност не те е подгонила.
Няма мил приятел, нито пък братство,
бедняци да ги видиш, всичко би сторил.

Не се понася лесно любовта чужда,
въпреки, че ти имаш своята – огнена.
Подлост в теб без кафе се пробужда -
ще му подложиш някак кора динена.

Не се понася лесно направено добро,
много повече, когато не си го искал.
Ще му направиш - най-страшното зло.
Скришом, от себе си доволен, се кискаш.

Не се понася лесно, но се питам „Защо“?
Толкова ли лоши хората сме станали?
Или в чувствата това отвратително зло
съществува още от както сме създадени?

04 08 2016