7.07.2011 г., 10:00

Свят несъвършен

625 2 1

СВЯТ НЕСЪВЪРШЕН

 

О, този свят е свят размирен...

В основата – несъвършен!

От много  бедствия сподирен,

и  виждам,  вече  уморен!...

 

О, оковават го закони!

Смущават го със правила!

Но никой злото му не гони

и пъклените му дела!

 

Върлуват  разни анархисти...

Престъпни хора и лъжци...

Все срещаме души нечисти...

И тук гъмжи от подлеци!

 

Насилие на всяка  крачка...

Тук Раят с  Ада се смени!

Жестоко хората се мачкат 

от  раждане до старини!...

 

Света  е пълен с психопати...

И от Надежди е лишен!

Все произвежда  тарикати!...

Загубен е светът за мен!...

 

Престъпниците имат сили!...

Навярно  ще го разрушат...

Те змии в пазвите  са скрили

и няма пътя си да спрат!...

 

И като бурени във нива,

след време ще ни задушат...

Макар и бавно, ни убиват,

те вече здраво се държат!

 

По нас те стрелят и убиват...

Ще оцелеем, при късмет!!

Сърцата ни от страх се свиват,

нима тъй ще вървим напред!?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че с лека редакция този стих може да носи повече информация, отколкото много, много други. Малко финалът с повторението на "убиват" се размива, но поантата е добра.

    Има заряд и ритмика, допадна ми.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...