СВЯТ ОТ САМОТА
В този свят от самота
сам-самичък бродя по света
и с малкото надежда в мене
отново търся любовта.
Любовта, уви, от мене бяга
кат дявол от тамян.
Дали ще мога да я хвана,
съмнявам се, не знам.
Надеждата последна
се сякаш изпари.
Не виждат и миражи
веч моите очи.
Досега поне се с тях залъгвах,
макар да бяха те лъжа.
Уви и таз измама сладка
напусна моята душа.
Истината само мен не изостави
даже и за миг един.
Само тя при мен остава,
дори когато съм самин.
Явно, че съдбата моя
начертана е така,
да не мога да позная
аз нивга любовта.
Защо обаче, все се питам,
постъпва тя така?
Нима пък аз не заслужавам
да изпитам любовта?
Ех, какво да правя
с мойта самота -
с нея ще живея,
с нея ще умра?
И тъй завършвам аз
днес моето писание,
разказало пред вас
за моето страдание.
Надявам се, че вас не съм аз отегчил,
ако е пък е така – простете.
По тоз самотник тъй унил
вий камъка хвърлете
и от неговите мъки тежки
на часа го избавете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Иванов Всички права запазени
