saseda (Явор Иванов)
4 4
Aug 12, 2007, 11:55 AM

СВЯТ ОТ САМОТА 

  Poetry
619 0 3

В този свят от самота
сам-самичък бродя по света
и с малкото надежда в мене
отново търся любовта.

Любовта, уви, от мене бяга
кат дявол от тамян.
Дали ще мога да я хвана,
съмнявам се, не знам.

Надеждата последна
се сякаш изпари.
Не виждат и миражи
веч моите очи.

Досега поне се с тях залъгвах,
макар да бяха те лъжа.
Уви и таз измама сладка
напусна моята душа.

Истината само мен не изостави
даже и за миг един.
Само тя при мен остава,
дори когато съм самин.

Явно, че съдбата моя
начертана е така,
да не мога да позная
аз нивга любовта.

Защо обаче, все се питам,
постъпва тя така?
Нима пък аз не заслужавам
да изпитам любовта?

Ех, какво да правя
с мойта самота -
с нея ще живея,
с нея ще умра?

И тъй завършвам аз
днес моето писание,
разказало пред вас
за моето страдание.

Надявам се, че вас не съм аз отегчил,
ако е пък е така – простете.
По тоз самотник тъй унил
вий камъка хвърлете
и от неговите мъки тежки
на часа го избавете.

© Явор Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??