Суета, облечена в самота на върха на успеха.
Смяташ, че така трябва,
а забравяш за човека,
криещ се зад твоите сълзи.
Докога ще оставяш душата да кърви?
Колко много сълзи от лицемерни очи.
Обаждане в нищото.
Поглед празен и сив.
Дано се чувстваш щастлив.
Свят от суета,
потъваш в него.
Бих искал,
но не мога да те спася.
Свят от суета и още една сълза,
пролята заради празната ти душа.
Исках замък да строя с празни думи и крайна съдба.
Получих само куршуми от болка и така,
изградих и своя свят от суета.
© Димана Всички права запазени