Свят за двама
От сън порастнаха моретата в света,
в две очи от спомена обляни.
Сега си дух и цвете над пръстта
и все боли ме с поглед да те галям.
И все реки се носят по лице,
а аз по тях от обич си умирам.
Защото ти от мене си течеш,
с всеки стон душата ми изпиваш.
От сън порастнаха моретата в нощта,
в две очи от болката обляни.
С плач как да те повикам от смъртта -
да бродим пак в света за двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
