9.12.2015 г., 7:56

Свята неизбежност

508 0 1

 

Свята неизбежност

Мигът до теб е вечност.. Знам,
че Раят на земята е възможен,
щом Любовта - е моят Х Р А М,
а твоят образ в него е положен.

В зениците ти трепети растат -
Любов - жадувана, безкрайна.
Мечтите и сред ледове искрят
с отблясъците на зора сияйна.

Притихнали след шеметния ден
пулсират чувствата със нежност,
в света така огромен и студен -
ти - брод си мой и неизбежност.

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...