14.03.2021 г., 23:45

Свързаността

817 0 1

Черни къдрици, премятащи се игриво във въздуха
Поглед, който прониква в теб и може за секунди да те прочете и да предизвика от онази емпатия, до която всички отчаяно се опитваме да достигнем.
Мисълта протича за секунди, а спомените я доукрасяват.
Превъртат се на лента, докато мозъкът ти  не спре да функционира.
Силното чувство на това да се чувстваш жив, придружено с  онази болезнена носталгия се засилва след всяка една изминала минута, която е лишена от присъствието ти.
Живея за минутите на мълчание, придружени с  множеството истини, едва побиращи се в обвивката ми.
За нощите, в които просто спя и опитвам да не сънувам, но така жалко се провалям.
За налудничавата идея, която нон-стоп ми напомня за чертите ти, които запаметявам до най-малката, грозна може би, но чаровна подробност.
За детайлите, в които непринудено и неминуемо изпадаш.
За това да забравям болезнените отпечатъци и локви отрова, попили в мозъка ми.
За красотата в безделието и безперспективността.
За изпитаното удоволствие от споделените от теб сякаш не думи, а в главата ми - емоции.
Дори за тъпата болка, която често се забива в гръдта ми, когато говориш за някой друг.
За откровенията, които силно се надявам никога да не достигнат до теб, но и в същото време за надеждата, която не би могла да се примири с криворазбраното ми желание.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за коментара и за поправката! За момент се почувствах разбрана.🙂

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...