Черни къдрици, премятащи се игриво във въздуха
Поглед, който прониква в теб и може за секунди да те прочете и да предизвика от онази емпатия, до която всички отчаяно се опитваме да достигнем.
Мисълта протича за секунди, а спомените я доукрасяват.
Превъртат се на лента, докато мозъкът ти  не спре да функционира.
Силното чувство на това да се чувстваш жив, придружено с  онази болезнена носталгия се засилва след всяка една изминала минута, която е лишена от присъствието ти.
Живея за минутите на мълчание, придружени с  множеството истини, едва побиращи се в обвивката ми.
За нощите, в които просто спя и опитвам да не сънувам, но така жалко се провалям.
За налудничавата идея, която нон-стоп ми напомня за чертите ти, които запаметявам до най-малката, грозна може би, но чаровна подробност.
За детайлите, в които непринудено и неминуемо изпадаш.
За това да забравям болезнените отпечатъци и локви отрова, попили в мозъка ми.
За красотата в безделието и безперспективността.
За изпитаното удоволствие от споделените от теб сякаш не думи, а в главата ми - емоции.
Дори за тъпата болка, която често се забива в гръдта ми, когато говориш за някой друг.
За откровенията, които силно се надявам никога да не достигнат до теб, но и в същото време за надеждата, която не би могла да се примири с криворазбраното ми желание.