Сякаш нищо не е било
Сякаш нищо не е било,
всички думи днес са забравени.
Сякаш цяла вселена днес ни дели,
а са само няколко крачки…
А аз още пращам по вятъра…
празни писма,
гоня спомени прашни...
попили горчива тъга.
Имам нужда пак да ти вярвам,
дори на безумна така да приличам…
Стига ми само дума една,
мисъл за теб,
която наивно аз да обичам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
