28.07.2006 г., 13:06 ч.

Сянка 

  Поезия
972 0 4
Сянка на вече отминало щастие
бавно се плъзга,минава край мен.
Напомня за дните на сладострастие
и за един поглед, в мен устремен.

Беше красиво, но така неестествено...
Не вярвах, и вярвах, че ти си до мен.
Яростно беше нашето преследване,
но... до онзи ден!

Ти си отиде, две думи остави
да ме горят, да ме будят сега от съня -
"Не мога"! Не вярвам, че си ме забравил,
но обичта ми е пълна с тъга.

Вървя! Тази сянка след мене остава,
приятелка вярна оказа се тя!
И зная - каквото и да направя
ще легне до мен и така ще заспя.

И утре, зората когато усетя,
ще я прегърна тази сладка тъга,
у мен ще я пусна - да ме обсеби,
пък да става каквото ще след това.

© Диляна Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса и на мен!Поздравления за чудесния стих!
  • Вървя! Тази сянка след мене остава,
    приятелка вярна оказа се тя!
    И зная - каквото и да направя
    ще легне до мен и така ще заспя.

    Тъжен стих за тъжната обич!
    Поздрав!
  • Направо ми се разтуптя сърцето!Много е хубаво!ако можех 6тях и 7 да ти пиша.
  • Много ми хареса!Браво!Докосна е /6/
Предложения
: ??:??