Сянка
Сянка на вече отминало щастие
бавно се плъзга,минава край мен.
Напомня за дните на сладострастие
и за един поглед, в мен устремен.
Беше красиво, но така неестествено...
Не вярвах, и вярвах, че ти си до мен.
Яростно беше нашето преследване,
но... до онзи ден!
Ти си отиде, две думи остави
да ме горят, да ме будят сега от съня -
"Не мога"! Не вярвам, че си ме забравил,
но обичта ми е пълна с тъга.
Вървя! Тази сянка след мене остава,
приятелка вярна оказа се тя!
И зная - каквото и да направя
ще легне до мен и така ще заспя.
И утре, зората когато усетя,
ще я прегърна тази сладка тъга,
у мен ще я пусна - да ме обсеби,
пък да става каквото ще след това.
бавно се плъзга,минава край мен.
Напомня за дните на сладострастие
и за един поглед, в мен устремен.
Беше красиво, но така неестествено...
Не вярвах, и вярвах, че ти си до мен.
Яростно беше нашето преследване,
но... до онзи ден!
Ти си отиде, две думи остави
да ме горят, да ме будят сега от съня -
"Не мога"! Не вярвам, че си ме забравил,
но обичта ми е пълна с тъга.
Вървя! Тази сянка след мене остава,
приятелка вярна оказа се тя!
И зная - каквото и да направя
ще легне до мен и така ще заспя.
И утре, зората когато усетя,
ще я прегърна тази сладка тъга,
у мен ще я пусна - да ме обсеби,
пък да става каквото ще след това.
© Диляна Василева All rights reserved.
/6/ 