Сянка
Такава е на майките съдбата...
Да сме сенки...
Да даваме и даваме!
По цели нощи да не спим...
Сълзи да роним и да бдим!
Чедата си,
дори с живота си, да браним!
Да ни боли - стократно повече,
когато тях боли ги!
Стократно повече, да сме щастливи,
когато щастието с тях е!
Така са майките устроени!
Затова,
не ме вини, че твоя сянка съм...
Че искам радостите и неволите ти
аз да зная...
Аз майка съм!...
Кой друг, за теб боли го като мене?
Кой друг, на радостта ти
тъй искрено се радва и ликува?
Затуй - не се сърди!
Сега си майка...
Знам думите ми, скоро и сама ще ги усетиш,
ще разбереш..
Че мама, винаги е Мама!
Дори в отвъдното да е...
Дори оттам закриля и помага!
Така устроени сме... майките!
На рожбите си сянката да сме!
Valentina N.V. ( Valentina Mitova)
01/27/2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
