Jan 28, 2021, 8:33 AM

Сянка 

  Poetry » Odys and poems
436 0 6

 

Такава е на майките съдбата...

Да сме сенки...

Да даваме и даваме!

По цели нощи да не спим...

Сълзи да роним и да бдим!

Чедата си, 

дори с живота си, да браним!

Да ни боли - стократно повече,

когато тях боли ги!

Стократно повече, да сме щастливи,

когато щастието с тях е!

Така са майките устроени!

Затова,

не ме вини, че твоя сянка съм...

Че искам радостите и неволите ти

аз да зная...

Аз майка съм!...

Кой друг, за теб боли го като мене?

Кой друг, на радостта ти

тъй искрено се радва и ликува?

Затуй - не се сърди!

Сега си майка...

Знам думите ми, скоро и сама ще ги усетиш,

ще разбереш..

Че мама, винаги е Мама!

Дори в отвъдното да е...

Дори оттам закриля и помага!

Така устроени сме... майките!

На рожбите си сянката да сме!

 

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

01/27/2021

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??