niko_niko (Нико Ников)
198 331
31.07.2011 г., 14:36 ч.

Сянката на поета 

  Поезия
823 0 6

 

Сладко е да си щастлив 

и кисело е да си малък.

Сладко е да си игрив,

горчилката е да си жалък.

 

Черен вълк във теб живее,

пусни го и ще си щастлив.

Майката за теб милее,

спаси я и ще бъдеш жив.

 

Да бъдеш буда е стихия,

да си огромен е вина.

Да бъдеш странен е просия, 

да си излишен е троха.

 

Полезно е да си прекрасен

и радостно е да си сам.

Дори във песен многогласна

да преоткриваш своя плам.

 

Когато луд си, е излишно,

когато пламък си, си тих.

Когато времето годишно

те стигне, значи ти си жив.

 

Замеряш с кал душата своя

и гониш я, върви си ти,

пилееш думи за покоя, 

а всъщност жаден си и ти.

 

Играта свърши, гняв остана,

пилееш сълзи като пот.

Къде си ти, душата в храма 

надяна ти вежлив хомот.

 

Играта тежка е и трудна,

умееш ли да си щастлив.

Дори и в миговете чудни

да пренебрегваш мрака див.

 

Зелено, синьо и червено 

преплитат свойте цветове,

а жълтото реве излишно

и иска да се отчете.

 

А ти си розов и безкраен, 

сипеш се във дъжд и пек,

стоварваш ритъма си таен

във новия, прославен век.

 

Това понякога убива, 

понякога добро е, знам.

Но истинската, свежа, дива

душа обича да си там.

 

***

 

И сянката шепти, когато

безумен искаш да я спреш.

Не се муси като Бербатов, 

а тичай да я разбереш!

 

 

 

 

 

 

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??