Сянката на поета
Сладко е да си щастлив
и кисело е да си малък.
Сладко е да си игрив,
горчилката е да си жалък.
Черен вълк във теб живее,
пусни го и ще си щастлив.
Майката за теб милее,
спаси я и ще бъдеш жив.
Да бъдеш буда е стихия,
да си огромен е вина.
Да бъдеш странен е просия,
да си излишен е троха.
Полезно е да си прекрасен
и радостно е да си сам.
Дори във песен многогласна
да преоткриваш своя плам.
Когато луд си, е излишно,
когато пламък си, си тих.
Когато времето годишно
те стигне, значи ти си жив.
Замеряш с кал душата своя
и гониш я, върви си ти,
пилееш думи за покоя,
а всъщност жаден си и ти.
Играта свърши, гняв остана,
пилееш сълзи като пот.
Къде си ти, душата в храма
надяна ти вежлив хомот.
Играта тежка е и трудна,
умееш ли да си щастлив.
Дори и в миговете чудни
да пренебрегваш мрака див.
Зелено, синьо и червено
преплитат свойте цветове,
а жълтото реве излишно
и иска да се отчете.
А ти си розов и безкраен,
сипеш се във дъжд и пек,
стоварваш ритъма си таен
във новия, прославен век.
Това понякога убива,
понякога добро е, знам.
Но истинската, свежа, дива
душа обича да си там.
***
И сянката шепти, когато
безумен искаш да я спреш.
Не се муси като Бербатов,
а тичай да я разбереш!
© Нико Ников All rights reserved.
