Сянката на Смъртта

viliana_popova (something else)
145 1018

24.05.2007 г., 16:45 ч.

Поезия

914 0 6

Сянката на Смъртта

Отварям една черна врата

И мракът нахлува в душата...

По лицето ми капва сълза

И отблясва за миг в тъмнината.

Виждам една зловеща градина,

С черни рози обсипана е тя,

А покрай мене светкавично мина

Черната сянка на Смъртта.

Отмина ме, дъхът ми спря

И сълзата ми дори се замрази.

Всичко млъкна, вятъра замря,

Посивяха от страх моите очи.

Моят вик разцепи тишината

И аз бях в стаята си сама...

Беше кошмар, изпепелил душата,

Беше сякаш миг от реалността...

Уж от смъртта страх нямах

И си виках: "Нека дойде, щом реши",

Но усетих - живота ми е ценен

И искам още дълго той да продължи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.