Сянката на Смъртта
Сянката на Смъртта
Отварям една черна врата
И мракът нахлува в душата...
По лицето ми капва сълза
И отблясва за миг в тъмнината.
Виждам една зловеща градина,
С черни рози обсипана е тя,
А покрай мене светкавично мина
Черната сянка на Смъртта.
Отмина ме, дъхът ми спря
И сълзата ми дори се замрази.
Всичко млъкна, вятъра замря,
Посивяха от страх моите очи.
Моят вик разцепи тишината
И аз бях в стаята си сама...
Беше кошмар, изпепелил душата,
Беше сякаш миг от реалността...
Уж от смъртта страх нямах
И си виках: "Нека дойде, щом реши",
Но усетих - живота ми е ценен
И искам още дълго той да продължи...© something else All rights reserved.
