Събирам те...
Събирам те...
Събирам те от мигове на лято,
от думите по лùста мокър,
от "живото" на пролетния вятър,
от въглените на изгаснал огън...
Събирам те по малко... от снежинки,
стопили капката невяра,
че няма да надничаме от общи снимки,
подвързани със есенна премяна...
Събирам те от птичи песни,
събирам те, дори не питам,
защо луните ми са все безвестни,
събирам те, за да те имам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
