Sep 28, 2011, 9:44 PM

Събирам те...

  Poetry
1.3K 0 7

                                                             Събирам те...

 

 

 

Събирам те от мигове на лято,

от думите по лùста мокър,

от "живото" на пролетния вятър,

от въглените на изгаснал огън...

 

Събирам те по малко... от снежинки,

стопили капката невяра,

че няма да надничаме от общи снимки,

подвързани със есенна премяна...

 

Събирам те от птичи песни,

събирам те, дори не питам,

защо луните ми са все безвестни,

събирам те, за да те имам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...