12.05.2006 г., 19:56

събличах се....

Поезия

1.2K 0 5

В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...

Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха,
усещах болката в гърдите им.

Танцувах им и знам, че им харесваше,
танцувах малко, както винаги.
Танцувах им, в очите нещо блесваше,
танцувах както никога проклинайки.

Обличах се, това не им харесваше,
обличах се, и виждах визхищение.
Обличах се, но някой се намесваше.
Обличането беше празно упражнение...

..... златните окови са най-тежки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Е,това си е хубаво

2007-12-09T01:41:44+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Дали има значение какви са оковите...Хубаво е.

2006-05-13T18:21:40+03:00
sladka_ve6tica (Теодора)

Има някои неща, за които просто не стигат думите....Затова ще спестя коментар...6

2006-05-13T08:57:55+03:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

"..... златните окови са най-тежки."

Добър завършек!Хубав стих! Поздрав!

2006-05-13T08:25:52+03:00
Кристиян (Кристиян)

Невероятно пишеш! Попрочетох ти стихотворенията и наистина ми допаднаха, аз мога да размишлявам, но стиховете са ми по-трудни. Продължавай така и много поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2006-05-12T20:01:47+03:00