samira (Мариа)
33 38
12.05.2006 г., 19:56 ч.

събличах се.... 

  Поезия
928 0 5
В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...


Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха,
усещах болката в гърдите им.

Танцувах им и знам, че им харесваше,
танцувах малко, както винаги.
Танцувах им, в очите нещо блесваше,
танцувах както никога проклинайки.

Обличах се, това не им харесваше,
обличах се, и виждах визхищение.
Обличах се, но някой се намесваше.
Обличането беше празно упражнение...

..... златните окови са най-тежки.

© Мариа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,това си е хубаво
  • Дали има значение какви са оковите...Хубаво е.
  • Има някои неща, за които просто не стигат думите....Затова ще спестя коментар...6
  • "..... златните окови са най-тежки."

    Добър завършек!Хубав стих! Поздрав!
  • Невероятно пишеш! Попрочетох ти стихотворенията и наистина ми допаднаха, аз мога да размишлявам, но стиховете са ми по-трудни. Продължавай така и много поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??