12 мая 2006 г., 19:56

събличах се....

1.2K 0 5
В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...


Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха,
усещах болката в гърдите им.

Танцувах им и знам, че им харесваше,
танцувах малко, както винаги.
Танцувах им, в очите нещо блесваше,
танцувах както никога проклинайки.

Обличах се, това не им харесваше,
обличах се, и виждах визхищение.
Обличах се, но някой се намесваше.
Обличането беше празно упражнение...

..... златните окови са най-тежки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,това си е хубаво
  • Дали има значение какви са оковите...Хубаво е.
  • Има някои неща, за които просто не стигат думите....Затова ще спестя коментар...6
  • "..... златните окови са най-тежки."

    Добър завършек!Хубав стих! Поздрав!
  • Невероятно пишеш! Попрочетох ти стихотворенията и наистина ми допаднаха, аз мога да размишлявам, но стиховете са ми по-трудни. Продължавай така и много поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...