26.11.2010 г., 23:35

Събота вечер

1.4K 1 1

С прелюдия към теб започва съботната вечер

и въздухът насища се с копнежи и съблазън,

а аз не мога безучастен да оставам вече,

пороците ми вместо мен започват да приказват.

 

Не закъснявай, поканата ми е съдбовна,

за теб отключвам душевните си катинари,

посреща ме целувката ти още вън на входа,

очите ти издават с теб какво ще правим.

 

Ела, събличай бавно дрехите ми и докосвай,

докосвай с нежни устни голата ми гръд.

Ръцете ти не галят - те просто омагьосват

и аз заспивам сгушен в твоя топъл скут.

 

Обичай ме, обичай и греха във мене даже,

красиво е, че пак те имам сутринта,

ти светлото ми носиш с погледа си ведър, ясен,

когато ми разказваш приказки за любовта.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...