26 nov 2010, 23:35

Събота вечер

  Poesía
1.5K 1 1

С прелюдия към теб започва съботната вечер

и въздухът насища се с копнежи и съблазън,

а аз не мога безучастен да оставам вече,

пороците ми вместо мен започват да приказват.

 

Не закъснявай, поканата ми е съдбовна,

за теб отключвам душевните си катинари,

посреща ме целувката ти още вън на входа,

очите ти издават с теб какво ще правим.

 

Ела, събличай бавно дрехите ми и докосвай,

докосвай с нежни устни голата ми гръд.

Ръцете ти не галят - те просто омагьосват

и аз заспивам сгушен в твоя топъл скут.

 

Обичай ме, обичай и греха във мене даже,

красиво е, че пак те имам сутринта,

ти светлото ми носиш с погледа си ведър, ясен,

когато ми разказваш приказки за любовта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...