Събрах те в шепи...
... yollar ayrılıyormuş deli gibi sevsen bile...
изниза се
тъй бавно –
не усетих
кога притвори
външната
врата
кога на пръсти
сля се
тишината
с дъха
на рози
в утринта…
по тялото ми
стелеше
усмивка
и нежна ласка
търсеща
плътта…
а тръгна
толкова
несигурно
по стъпките
на лятото
деня…
отвън
капчуците
запяха
по капките
размива те
дъжда
събрах те в шепи –
да те имам
когато
ме напусне
есента…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
