Събуди се до мен
Никога повече няма да пиша така!
Тази нежност, която така разпилях -
като капки роса изпари се
по пътя си бляскав
и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите!
Не въздишка е туй!
То е огън горящ като факел в нощта...
Аз изгарям изцяло облян в светлината му...
И превръща се в радостен полет-мечта
това мое ужасно и дълго залитане!
Ще ме чака в съня
тази моя Любов,
мое нежно мечтание...
Топла твоя прегръдка, една малка сълза -
на душите ни вплитане...
Щастие истинско в мен събуди стенание!
Моя Любов, тъй мечтана, бленувана...
До край изпълни това бедно сърце!
Събуди се в леглото до мене целувана...
И прегърната в моите мъжки ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
